Романтична комедия спален вагон, MGM Писмо за Evie е очарователен преработка на основния Сирано дьо Бержерак парцел по време на войната. (Интересното е, че 1945 също драматично актуализация на Сирано "картина на жената" на Джозеф Cotten-Дженифър Джоунс любовни писма.) Най-освежаващо елемент на Evie е неговата леене, преместване на две достойни, подкрепящи играчи до доведе статус. Марша Хънт, който все още е с нас на 91, е един от по-приказно и интелигентна на договорни играчи на MGM в 40-те години, особено в The Human комедия (1943) и няколко от най-големите превозни средства Гриър Гарсън. Тук тя е сияйна водеща дама, топъл и приятен. Въпреки кариерата си бе изпреварен от черния списък на 50-те години, традиционната китайска медицина дава възможност за филмови любители, за да открият Хънт по време на разцвета си в MGM, плюс, свадлива със Сюзън Хейуърд в стая в прах без MGM Smash-Up: Историята на една жена ( 1947).

Другият чаровник тук, Хюм Cronyn, излиза неговия отличен номинираната за Оскар изпълнение в драмата на Втората световна война Седмият кръст (1944), един от четиридесет филма, обсъдени на дължина в моята книга Screen Savers. Cronyn е кратко си мандат в "Метро", като Хънт, той е изключително привлекателен. Evie на парчето е Джон Карол, на края на кратко му период на почти-слава като един от Гейбъл на MGM Кларк стойка-ина докато Гейбъл е от във война. Никой не можеше да сбърка Карол Гейбъл, въпреки тъмна коса и мустаци, и той се отдалечил веднъж Гейбъл се завръща.

Директор на Evie ", Jules Dassin, друго краткосрочно пребиваващ на MGM корпус, хубава работа, въпреки че филмът е помрачен от няколко комични сцени, които излизат твърде дълго степен и не са все много смешно. Но като цяло филмът е чист малък комедия и романтика сладък. Dassin удари крачка му филм ноар, с поредица от забележителни произведения, като груба сила (1947), отново с Cronyn, The Naked City (1948), а след това двамата си най-добри, крадци Highway (1949) и нощта и City (1950). Той, подобно на Хънт, е бил жертва на "черен списък", но той намери голям успех в чужбина с възхищение лудория Rififi (1955), а след това и серия от снимки с жена Мелина Меркури, включително Никога в неделя (1960) и Топкапъ (1964), две известни картини, които не може да се сравни с най-добрата му работа.