Тази изключителна и красиво заснет филм ноар на LA е находчиво изработени от Ото Премингер, което я прави един от най-добрите постижения на режисьора. , Fascinating за своите недостатъци отношения, бездушен символи, и шокиращо насилие, Angel Face звездите точно Робърт Мичъм като шофьор на линейка, с руса приятелка, (Мона Фрийман), и една мечта да отвори свой ​​гараж за състезателни автомобили. Тогава той се запознава с Джийн Симънс, и преди да може да се каже, "Double Indemnity" той е един пропаднал човек. Неговият копнеж да се чувства свободен, го кара да се колебаят между добре планирани живот, преди него и тръпката от същество с богат, странно и красиво Симънс. В истински ноар мода, тленното мъж, е уязвим за машинациите на фатална жена. Тя е манипулатор, той е будала. Те са двете louses и те принадлежат заедно. Симънс прави на Мичъм на семейство шофьор.

Прекрасният Симънс е най-добрата си тук, този път играе хладно и деликатен conniver,. Подобно на Джийн Тиърни през я остави на Рая (1945), тя е обсебена с баща си (Хърбърт Маршал) и аморални за убийство, коте, изработени от стомана. Симънс е забележително сигурни и сложни, така концентрирани, че нейното изпълнение бързо се превръща хипнотизиращ. За разлика от Тиърни хипер-интензивно и донякъде campy изпълнение, Симънс е нарушен и вманиачен по правдоподобен начин, а не да излиза като едно villainess, макар че тя със сигурност е страшно. Тя идва, за да се чувстват вината върху своите действия, дори боли да си признае. Всичко това води до един от повече челюстта отпадането кулминация в цялата филм ноар.

Като един хлъзгав адвокат, Леон Ames играе почти същата роля, която той играе в пръстените Пощальонът винаги два пъти (1946). Въпреки, че Мичъм е един от любимите ми актьори, тази цинична и необикновено достоверна ноар принадлежи на Симънс. (Тя го харесва от момента, в който той я лепва.) Нейните е, майсторски портрета на егоизма. Сега 80, Симънс е един от най-ярките светлини на 1950-те години на Холивуд, оставяйки след себе си низ от великолепни изпълнения, включително и актрисата (1953), голяма страна (1958), и Elmer Gantry (1960). Аз съм писал за актриса във втората ми книга и за големите Страна, в скрийнсейвъри, и аз се надявам някой ден да пишете на дължина около психологическото бурна Angel Face.